Всяка възраст в нашия живот се характеризира със своя уникалност и цветност, с нещо на което можем да се радваме и изживяваме с пълни шепи. И може би най-цветен и противоречив е т.нар. пубертет. За Ж.Ж. Русо възрастта от 12 до 15 е период „на бури и страсти“. Този период се отличава с отсъствието на яснота и поради това – с неустойчивост в поведението, с неувереност в правилността на постъпките, с промяна в перспективата – не днес и утре, а в бъдеще, с придобивани противоречиви знания. За родителите това е период на трудности във възпитанието на детето, на конфликтност и емоционална неустойчивост.
Преживяванията на тази възраст са изключително шарени. От силно позитивните емоции на ентусиазъм и интерес към нови неща до опустошителните такива. Това са тревогата, страха, повишената възбудимост, потиснатост, депресия, безразличие, чувство за пустота, за излишност. Данните показват, че около 40% от подрастващите изпитват тъга, песимизъм, чувство, че на никого не са потребни.
Но пубертетът има своята много важна роля в живота – да ни направи самостоятелни, отделни и уникални личности, който имат своя смисъл и място в живота. Според Курт Левин тази възраст е жизнен цикъл, през който се осъществява преход от детето към възрастния, от познато към непознато. Все едно, че личността попада в голям и неизвестен град, където всичко й е интересно и чуждо. Ето защо проф. Любомир Георгиев (Психология на развитието и възрастова психология, София 2005 г.) казва, че пубертетната възраст с право може да бъде оценена като възраст на търсещия ум, на жадния стремеж за познания, възраст на кипяща енергия и неспирни движения.
Какво е от определящо значение за детето на тази възраст?
През периода 12 – 15 години водещи за децата са три основни потребности :
- да бъдат като възрастните;
- да се самоутвърждават сред различни социални общности;
- да разберат себе си като личности, да опознаят своите особености и да си отговорят на въпроси като „Кой съм аз, всъщност?“, „Защо съм, какъв е смисълът от мен?“ и „Какви роли в живота ми подхождат?“.
Шон Кови (6-те най-важни решения в живота ти) казва, че бебетата копнеят да бъдат гушкани, а тийнейджърите жадуват за смисъл и духовност. Нравствените норми придобиват водеща роля. Децата в тази възраст държат особено силно на честността, принципността, справедливостта. Възмущават се силно на неспазването на обещания. Според Анри Валон пубертетната възраст настъпва когато дружбата и съперничеството започнат да се основават не на друго, а на духовната близост или различия.
Развитието е така възходящо, че децата не смогват да задоволяват възникващите разнопосочни интереси и творчески търсения. Лутат се между свирене на инструмент, различни спортове, хобита и какво ли още не. И всичко това не е характерно само за вашето „непостоянно дете“, а е естествен път, по който то търси себе си.
Какво бих могъл да направя като родител или близък на дете в тази възраст, за да подпомогна конструктивното изграждане на смисъл?
Децата в пубертетната възраст са идеалисти. Те живеят с мечите и представите за свят на справедливост, на честност, на принципност и сблъсъкът им с отрицателни реалности душевно ги поразява. И тук от най-голямо значение е личният пример, който има най-голяма възпитателна сила. Няма да е особено ефективно да повтаряте на детето че трябва да следва мечтите си, ако вие самите постоянно се оплаквате от живота не предприемате стъпки за осъществяване на вашите лични мечти. Както и ако сте непостоянни в следването на принципите на честността.
Подрастващите горят от желание за съзидателна активност, за полезни социални проявления. Неразбирането, подценяването и пренебрегването на тази тяхна готовност, изолирането им от социални дела и от участие в социалния живот ги кара да се чувстват излишни в този свят. Така, че подкрепяйте това желание и ги улеснявайте за дейности, които носят по-голям смисъл от личните им интереси.
В този период на преден план излиза потребността от намиране на свое място в живота. Изследвания показват, че докато на 14 г. 17% от подрастващите са ориентирани към бъдещето, на 14,5 г. – 57%, то на 15 г. – вече 84%. Едновременно с това, децата вече са способни да си поставят цели и да ги отстояват, да планират и да контролират тяхното осъществяване. Но често са склонни и да се отказват от тях и да ги сменят. Важна е вашата роля в това – бъдете подкрепящи и отворени за страстите на вашето дете. Не го критикувайте, че е непостоянно, даже напротив – възхищавайте се на ентусиазма му и говорете с него за важността на това да опитва различни неща и да търси себе си.
И не на последно място – макар пораснали на ръст, децата между 12 и 15 г. се нуждаят силно от душевна топлота, от това да им се каже добра дума, да се сложи ръка на рамото им в знак на уважение, да се погалят и прегърнат от родители и близки. Това понякога е много противоречиво. От една страна те сякаш се стесняват, изпитват неудобство, а от друга им е приятно и потребно. Тук е майсторството от наша страна за такт и мяра във взаимоотношенията.
В заключение
И така. Това е възрастта, в която приоритет взимат духовните търсения и нуждата от смисъл. Щастливци са тези, които тогава са изградили дълбоката вяра, че има нещо отвъд нас, за което си заслужава да живеем. И нашият опит показва, че има много хора на всякакви възрасти, които продължават да го търсят и по пътя на търсене съумяват да бъдат щастливи. Стига да не се откажат. Така, че дерзайте и научете детето си на това.
Полезна информация
Научете повече относно засилването на връзката, доверието и разбирането между родители и техните деца.