Има изобилие от предизвикателства, с които трябва да се справят родителите и техните деца през периода на тийнейджърството. Значителен процент от възрастните споделят, че най- големи трудности срещат, когато се опитат да се „ сработят“ с тийнейджърския мързел. Родителите имат очаквания и представи какво и как трябва да изпълнява детето им в периода от 12 г. до 15г. и забравят, че отсрещната страна също „ държи“ в главата си определени очаквания за себе си и начина, по който ще живее и постига желаното.
Когато тийнейджърът се отклони от правилния според родители му път и ясно им покаже колко немотивиран е, той всъщност се нуждае от повече мотивация, за да изпълни нужното. Когато каже: „ На кого му пука за училище?“, или „ Какъв е смисълът да го правя?“, или „ Не ме интересува какви задължения имам!“, това е неговият начин да покаже, че изпитва затруднения да се справи с важните задачи, пред които се изправя в тази възраст.
Да бъде мързелив или немотивиран е някаква тийн – версия да бъде активен; да отлага във времето е неговият начин да забави изпълнението на важните задължения. Вярвате, или не, много тийнейджъри изпитват страх да се провалят или да разочароват себе си и своите родители, затова решават въобще да не правят опити. Голяма част от подрастващите в периода 12г. – 15 г. не желаят да споделят искрено с родителите си този страх и го „ обличат“ в протест, груб изказ, мързел, достигащ до пасивност.
Същевремено, родителите виждат основно външните прояви на скрития страх от провал и често отговарят на тях със забрани, наказания, повишаване на тон. Възрастните прибягват до подобни действия, виждайки колко потенциал у детето бива пропилян. Опитвайки се по този начин да го „ задвижат“‘, всъщност на финала се получава точно обратното – тотален отказ от страна на тийнейджъра да направи каквото и да било.
Какъв е тогава варинатът, в който тийнейджърът да повиши активността си и да не се налага на родителите да прибягват до крайни мерки във възпитанието му? Ще ви предложим няколко важни стъпки, чрез които да се изправите срещу проблема и да постигнете по – ефективна връзка с вашия тийнейджър.
1. Изградете стойностна и открита комуникация: случва се на всеки от нас да „ излезе извън кожата си“ , да повиши тон и да нарани с думите си най- близките до него хора, след което да съжалява за изреченото. Когато става дума за възпитанието на тийнейджър, границата се преминава още по – лесно. За да се избегнат в бъдеще подобни ситуации, може да създадете „ Семеен правилник за комуникация в семейството“, или „ Как да разговаряме помежду си?“ , или го озаглавете както смятате за най – подходящо във вашата семейна среда. Важно е при създаването на правилника да участват всички членове на семейството и да се стремите да постигнете единодушие по всички избрани точки. Всеки от участниците ще се старае да спазва селектираните методи за комуникация у дома и ще помага и на останалите в това.
Използването на подобен инструмент за комуникация може да ви помогне да изразявате спокойно нуждите и очакванията си, да споделяте открито чувствата си, да правите уговорки помежду си, да трансфомирате отправения упрек в молба към съответния член на семейството.
NB! Когато отсрещният е направил нещо, което считате за погрешно, коментирайте самото поведение ( „Смятам, че подходът, в тази ситуация не беше правилен.“; „ Мислиш ли, че реакацията в случая можеше да бъде по- малко агресивна?“ )
Когато отсрещния е постъпил правилно, поощрявайте него самия („ Ти се справи страхотно!“ ; „ Ти си силна и отговорна личност и го доказа в тази ситуация!“).
2. Създавайте смисъл: Когато възрастните казват на своя тийнейджър „ Трябва да се направи това, или онова“, в повечето случаи не се дава обяснение „ Защо“, или казано с други думи: какъв е смисълът зад това, което молите децата си да направят. Чрез изясняване на смисъла зад своята молба създавате логична връзка между вашето желание/ нужда и нейната цел и имате по- голяма възможност да повишите мотивацията на своя тийнейджър да го изпълни.
3. Поставайте цели и срок на рутинни дейности за изпълнение: важното е да са комуникирани с тийнейджъра и създадени чрез взаимни уговорки. От значение е той да се чувства въвлечен в избора на цели. Ако имате изисквания какво точно искате да бъде постигнато като краен резултат- заявете го ясно и кратко. Оставете изборът на това „ Как“ ще бъде постигнат резултатът на него – това помага на тийнейджъра да поеме отговорност към поетия ангажимент, спомага за планиране и постигане на поставените задачи. Днес ще планира как точно да постигне ред в своята стая, а утре ще планира какъв смисъл ще остойности бъдещето му. Т.е. малките рутинни задължения подготвят всеки човек за бъдещите такива по- големи и с по- голяма стойност, но за тях е нужна отговорност и дисциплина, постигната още в ранните години на съзряването му.
4. Установяване на роли и правила в семейството: Подобно на правилника за комуникация у дома, изграждането на семейни правила изисква въвлеченост на всички членове на семейството. За да бъдат приети и изпълнявани от всички, е важно те да бъдат предложени и приети от всички. Всеки сам избира кои задължения да изпълнява. Подобен процес помага на тийнеджъра да се почувства пълноправен член на семейството. Да усеща, че неговата дума има стойност и значение. Подобен процес помага за поемане на отговорност и повишаване на личната мотивация.
5. Взаимодействайте: в съвремието технологиите са „ бичът“ за много семейства с тийнейджъри. Младежите прекарват голяма част от свободното си време в чатене с приятели, онлайн игри и гледане на филми, клипчета, или просто „ висене“ в социалните мрежи. Подобни практики разконцентрират допълнително вашето дете и го правят лениво и без желание да прави каквото и да било. В тези ситуации забраните и наказанията не са решение – те носят краткосрочен резултат и бързо се превръщат в неефективни. Станете за момент страничен наблюдател и насочете фокуса си към истинско разбиране с какво обича да се занимава, когато не е в „ мрежата“- някакво любимо хоби, или места, на които обича да ходи. А може заедно да създадете нещо ново, което да допада и на двете страни – да бъде време само за вас и тийнейджъра ви. Например, ако той обича да гледа филми, можете да намалите времето, което прекарва пред компютъра/телефона в това занимание и да определите ден от седмицата, в който ще избирате заедно филм, който да гледате заедно на кино , вкъщи, или където и на двамата ви допада. Бъдете креативни!
6. Бъдете примерът за подражание: правилата са за цялото семейство, което означава, че вие сте примерът, от който той се учи. Вие също трябва да изпълнявате поетите задължения , или ако не успеете, да давате обяснение на всеки, участващ в „ споразумението“. Ясно е, че ако на тийнейджъра е забранено да сяда с телефона на вечеря, то вие също трябва да оставите телефона си настрана. Бъдете най- добрият пример за спазване на направените уговорки!
В заключение:
Периодът от 12г. до 15 г. е труден както за самите тийнейджъри, така и за техните родители. Същевремно, това е и преходен период в изграждането на зряла личност със свои цели и индивидуален смисъл в живота. Пубертетът е изпълнен с богата палитра от промени – емоционални, духовни, физически и психически. Използвайте това време да се учите едни от други и да градите стойностни взаимоотношения помежду си!